Балансиране на фазите в жилище

Алчен. Подрежда уредите низходящо по ток и поставя всеки уред на най-малко натоварената в момента фаза; в режимите Разширен и Разширен+ го поставя там, където пикът на ситуациите нараства най-малко. Бърз е и е принципът на автоматичното проектиране на таблото в редактора, но решава за всеки уред само веднъж и не се връща към избора — при малките къщи с няколко големи уреда може да пропусне оптималното разпределение.

Оптимален. В режим Прост търси изчерпателно, като отрязва клоновете, които вече не могат да победят текущото решение; ако приключи в рамките на изчислителния бюджет, резултатът е „доказан оптимум“. В режимите Разширен и Разширен+ тръгва от алчния алгоритъм и от още няколко разпределения, после мести и разменя уреди между фазите, докато пикът намалява — резултатът е най-добрият намерен, показан заедно с долната граница, за да видиш колко е близо до теоретичния оптимум.

И при двата алгоритъма осветлението и контактите без конкретен уред първо се разпределят по трите фази — за всеки вид (осветление, контакти, други епизодични) най-много с един токов кръг повече на една фаза, отколкото на друга, — след това се балансира останалото. Алгоритъмът продължава да избира кой токов кръг на коя фаза отива.

При равен пик и двата избират свързването, при което фазите са натоварени по-равномерно във всеки момент, а в режимите Разширен и Разширен+ — и по цялата инсталация (взета в мащаба на обичаен момент, за да не засенчи останалото). Пикът остава първият критерий: ако по-малък процент по инсталацията би вдигнал пика, не се приема.

И двата алгоритъма оптимизират аритметичния ток на фаза, Σ P/(230 V·λ): величина, която се сумира от уред на уред и е по-голяма или равна на реалния ток, затова пикът и присъдата спрямо In са в полза на сигурността. Небалансът (max − min, процентът) се изчислява по същата величина, а не по реалния ток, така че не е граница в полза на сигурността: реалният небаланс може да излезе малко по-голям или по-малък.